Клинична смърт
А как са се премрежили очите ти...
И сякаш, че замръзнаха секундите.
Частиците, от твоето обичане,
край мене се промъкват гузно.
Не бих си позволила да те оплаквам,
та ти си нещо никога непритежавано.
А някой шепне, че било еднакво...
И ето, че секундите отминават.
И премрежена оставам само аз,
витаеща като роля второстепенна,
дори по-скоро като декорен атлаз,
висящ, с надежда за докосване последно.
А ти си там. До мен. Не мой.
Незнаещ даже как съм те сънувала.
Трябва ли да свиквам, че нищо с теб не може?
И оглушало всичко друго спрях да чувам...
Много принцове пред тебе избледняха,
но аз съм просто част от твоите хербарии.
Познаваш ме, не ставам за удавник,
но в твоите очи една клинична смърт прекарах.
06.03.2009г.
гр. Пловдив
На Иван
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
