Клиширано до болка
Клиширано до болка
Очите ми са пълни със сълзи...
но нищо - че е дъжд си помисли.
И кръговете тъмни под очите -
кажи си, че не спя добре нощите.
Когато те погледна омаляла
ще мислиш: "Твърде бързо е живяла",
но щом ти заговоря за мечти,
спомни си: най-голямата си ТИ.
И ето - ти си тръгваш безразличен,
не съм отдавна твоето момиче.
Различна съм, и ти си променен,
но болката пулсира още в мен.
И знам, не ще се върнеш. Да те чака
едва ли друга би си причинила.
А аз стоя сама, ридая в мрака,
че щастие със друг не бих открила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
