КЛОШАР
На края на градския пазар
с патериците стои клошар…
В дъжд, пек, студ и сняг -
негов спасителен е бряг…
Достойнство не познава –
не очаква чест и слава…
Останал сал на милостиня –
а в душата му – пустиня…
Стотинки му оставяш,
но сърцето му раняваш…
Правата си не отстоява –
сал безсилен наблюдава…
Но не го хранете с вяра,
сърбал е нейната попара;
не му давайте надежда,
тъкана с кукувича прежда;
той не вярва в любовта,
но му е нужна топлота…
Вие усилие си направете,
добра дума му кажете -
нищо няма да ви струва,
че човещина не се купува…
© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени
Или я има, или я няма...вродено е това чувство на доброта и човечност!