Клошар

Jul 23, 2011, 10:47 AM

Poetry » Phylosophy

477 0 3

КЛОШАР

На края на градския пазар

с патериците стои клошар…

В дъжд, пек, студ и сняг -

негов спасителен е бряг…

Достойнство не познава –

не очаква чест и слава…

Останал сал на милостиня –

а в душата му – пустиня…

Стотинки му оставяш,

но сърцето му раняваш…

Правата си не отстоява –

сал безсилен наблюдава…

Но не го хранете с вяра,

сърбал е нейната попара;

не му давайте надежда,

тъкана с кукувича прежда;

той не вярва в любовта,

но му е нужна топлота…

Вие усилие си направете,

добра дума му кажете -

нищо няма да ви струва,

че човещина не се купува…

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2011-07-25T20:54:23+03:00

"че човещина не се купува…"
Или я има, или я няма...вродено е това чувство на доброта и човечност!
veneta92 (Венета)

2011-07-23T18:27:43+03:00

Много ми хареса.Чувствено и много трогателно!
Liliyanaandreeva (Лиляна Благоева Андреева)

2011-07-23T12:36:07+03:00

Стихът е по истински случай.Той се казва Веско!