Клошарска рапсодия
КЛОШАРСКА РАПСОДИЯ
… един клошар на спирката поиска да му оставя смачкания фас,
и два-три кинта за патронче „Плиска“ – да си го делнем двама – той и аз,
във старата квартална закусвалня му взех паница бобец със кюфте,
а след това – във тихата си спалня, постлах му – да поспи като дете.
Бе умен мъж! – на заранта ми рече два стиха от Петрарка и Рембо –
едно прекрасно Божие човече! – мой брат по скръб на Земното кълбо.
Попита ме щастливо ли живея цял ден във ямб, дактил, и анапест?
За него – той си нямаше идея! – щях да напиша стихче още днес.
В зори прегърнах моя нов приятел – и стана по-човечен този свят.
Днес Господ от Безкрая бе ми пратил един забравен от света мой брат.
23 февруарий 2025 г.
гр. Варна, 20, 00 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
