Смешна външност, широка усмивка,

прави всичко, което публиката поиска.

Жонглира с топки, прави кълбета,

скача от високо, ходи по въжета.

Хората го обичат, защото ги забавлява,

от ежедневните им грижи ги отдалечава.

Не знаят, че когато грима си изтрие

мъка усмивката ще надвие.

Колко обиди понася на ден

и как на сцената става така променен.

Само той знае как да се справи,

настроението на другите да оправи.

Грейва му за миг лицето,

ала какво се случва със сърцето.

То остава в гримьорната ненагримирано,

не показва никому колко е депресирано.

Не намира утеха душата,

няма място за нея на земята.

Умът иска ближните да забавлява,

а сърцето не желае вече да се унижава.

Поредната вечер му предстои,

как на силното желание ще устои.

Как тези въжета, така далече от земята

могат да го извисят право в небесата.

Бог закриля ненужното му тяло

към твърдата земя ускорено полетяло.

Той не може да си промени съдбата,

пак на камък удря се душата.