11.08.2007 г., 15:47

КЛОУНЪТ

636 0 7
Тръпката, изтръпнала. Самотна в ъгъла.
Пъпката напъпила. Някой я откъсна.
Клоунът с усмивка детска. Себе си разплака.
Плака за любовта си. Паметна и грешна.
... някога била... страстна... гореща...
Плака за очи изумрудени... сега с сълзи...
А как ги утешава до утрото!?... Свъсено...
На тишината, бялата... притаена...
да се целува с изгрева... на пристана...
В такова утро... неразбран... далечен...
Клоунът с усмивка детска...
отвъд лазура... спомена удави...с песен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...