11.08.2007 г., 15:47 ч.

КЛОУНЪТ 

  Поезия
561 0 7
Тръпката, изтръпнала. Самотна в ъгъла.
Пъпката напъпила. Някой я откъсна.
Клоунът с усмивка детска. Себе си разплака.
Плака за любовта си. Паметна и грешна.
... някога била... страстна... гореща...
Плака за очи изумрудени... сега с сълзи...
А как ги утешава до утрото!?... Свъсено...
На тишината, бялата... притаена...
да се целува с изгрева... на пристана...
В такова утро... неразбран... далечен...
Клоунът с усмивка детска...
отвъд лазура... спомена удави...с песен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Предложения
: ??:??