Aug 11, 2007, 3:47 PM

КЛОУНЪТ

  Poetry
637 0 7
Тръпката, изтръпнала. Самотна в ъгъла.
Пъпката напъпила. Някой я откъсна.
Клоунът с усмивка детска. Себе си разплака.
Плака за любовта си. Паметна и грешна.
... някога била... страстна... гореща...
Плака за очи изумрудени... сега с сълзи...
А как ги утешава до утрото!?... Свъсено...
На тишината, бялата... притаена...
да се целува с изгрева... на пристана...
В такова утро... неразбран... далечен...
Клоунът с усмивка детска...
отвъд лазура... спомена удави...с песен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...