КЛОУНЪТ

Aug 11, 2007, 3:47 PM

Poetry

527 0 7

Тръпката, изтръпнала. Самотна в ъгъла.
Пъпката напъпила. Някой я откъсна.
Клоунът с усмивка детска. Себе си разплака.
Плака за любовта си. Паметна и грешна.
... някога била... страстна... гореща...
Плака за очи изумрудени... сега с сълзи...
А как ги утешава до утрото!?... Свъсено...
На тишината, бялата... притаена...
да се целува с изгрева... на пристана...
В такова утро... неразбран... далечен...
Клоунът с усмивка детска...
отвъд лазура... спомена удави...с песен...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

IVETO_tattoo (Ивето)

2007-08-13T13:54:08+03:00

Поздрав за стиха!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-13T11:44:18+03:00

Разбирам те и още как , сродна душа си ми ти.
Романтик (Христо Костов)

2007-08-12T09:24:08+03:00

Много ми хареса!!! Поздрави за стиховете!!!
тюркоаз (Мариола Томова)

2007-08-11T16:54:18+03:00

Благодаря ви много, че ме разбирате!!!
И аз тъй мисля, всичко друго - но не и усмивката детска!!!
Aneta_kz (Анета)

2007-08-11T16:08:08+03:00

Прекрасно е, Мариола!
Поздрави и от мен!
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2007-08-11T15:53:16+03:00

Невероятно,мила!
Поздрав и прегръдка!
posh` (Таня Атанасова)

2007-08-11T15:51:56+03:00

Прекрасно!

КЛОУНЪТ

Свързани произведения

Comments

Random works