Наумил си Зайо Байо
да става на гората кмет.
Много чува, много бяга...
Ще си има кабинет...
Кума Лиса, Кумчо Вълчо,
Баба Меца и Глиган!
Виж! Екипът бил събран!
Влезли дружно в селсъвета.
Дали думата на кмета.
Той се скъсал с обещания.
В залата се чули възклицния.
Кума Лиса и Вълчан
си намигали без свян.
До като кметът си говори,
Вълчо лапите разтвори.
Грабна Зайо и побягна.
Баба Меца във почуда зяпна.
Кума Лиса със опашка се забули,
правейки се, че не чува,
се измъкна след вълка.
Само гордият Глиган
хукна след кмета новоизбран.
Лиса и Вълчан на близо спрели.
Опасността те не съзрели.
А Глиган им скочил смело!
Заякът измъкнал им умело.
После свирепо загрухтял.
Лиса и Вълчо изчезнали от там.
Завайкал се новият кмет:
Защо ми беше кабинет?
Можеше да стана и поет!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени