18.05.2018 г., 20:30

Кмет

651 4 15

Наумил си Зайо Байо

да става на гората кмет.

Много чува, много бяга...

Ще си има кабинет...

Кума Лиса, Кумчо Вълчо,

Баба Меца и Глиган!

Виж! Екипът бил събран!

Влезли дружно в селсъвета. 

Дали думата на кмета.

Той се скъсал с обещания.

В залата се чули възклицния.

Кума Лиса и Вълчан

си намигали без свян.

До като кметът си говори,

Вълчо лапите разтвори.

Грабна Зайо и побягна.

Баба Меца във почуда зяпна.

Кума Лиса със опашка се забули,

правейки се, че не чува,

се измъкна след вълка.

Само гордият Глиган

хукна след кмета новоизбран.

Лиса и Вълчан на близо спрели.

Опасността те не съзрели.

А Глиган им скочил смело!

Заякът измъкнал им умело.

После свирепо загрухтял.

Лиса и Вълчо изчезнали от там.

Завайкал се новият кмет:

Защо ми беше кабинет?

Можеше да стана и поет!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав и благодарност, Г-жо Владимирова!
  • Ми, на Зайко не му е било смешно, ама нали знаеш, като се натискаш за там, дето не ти е място и си избираш "приятели" с които не си съвместим.... Но, за урок! Дано го е научил!
  • Ама си ги нредила все едни хубустници, Марги! Да се смее ли човек или да плаче! Поздравявам те от сърце!
  • Ние със Зайко ти благодарим, Ачи. От сърце!
  • 😃

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...