23.07.2009 г., 18:07

Книгата "Любов"

863 0 5

Затвори книгата,

 

 

не я чети докрай!

 

Не искам да знаеш къде е невинността -

 

 

в ада или в своя рай.

 

 

Затвори книгата,

 

 

спри точно по средата!

 

Не искам да узнаеш истината,

 

 

която жестоко ранява сърцата.

 

 

Затвори книгата,

 

 

книгата, наречена - ЛЮБОВ!

 

В нея моята душа е скрита,

 

 

прегърнала своя леден зов.

 

Милан Милан

                                                                                           21.07.09

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре.Хареса ми.Но книгата наречена ЛЮБОВ,никога не трябва да се затваря,защото никой не знае,кога,кой и какво ще запише в нея.
  • Брей,че любовни книговеди! Пък ни е на село ,по старуму,-
    гепиш-цепиш!
  • Слушай, батя си Никодим кво ти хортува Бях канен да участвам в откриването на седмицата на културата и изкуствата във Велинград и много ме е яд, че не можах да присъствам Нищо - другия път Поздрави
  • Книгата, наречена ЛЮБОВ е винаги отворена, дори да стойш на една и съща страица, съдържанието й ще се променя. Значение има единствено посоката на четене...
  • Незабравимо!!!
    От болката се ражда щастието.
    Сълзите и в двата момента да сливат,за да пречистват и топлят със смисъл добра от свобода.
    Красотата е в чувственоста.Страданието привлича,защото след него има доброта съвършена,живот -благодат.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...