Ти, княже, някога обединител беше,
на българи, траки и славяни ведно.
Да имат една вяра, да повярват в Бога,
и Иисус стана техния духовен баща!
Ти пребори се с много неверници,
те не разбираха твоите мъдри слова!
И продължи с гордо вдигната глава,
да видиш народа си единен в мир и борба.
И на солунските братя словото прие,
те създадоха азбуката наша някога.
Да пишем и четем с наши букви слова
и да пребъде българщината и рода!
Виждаш ли, княже, твоите българи сега,
те тъжни са, уморени с наведена глава.
Останала им е само тя вярата в Бога,
за тях той е баща, утеха и надежда една!
© Валентин Миленов Всички права запазени