Княз Борис 

Ти, княже, някога обединител беше,

на българи, траки и славяни ведно.

Да имат една вяра, да повярват в Бога,

и Иисус стана техния духовен баща!

Ти пребори се с много неверници,

те не разбираха твоите мъдри слова!

И продължи с гордо вдигната глава,

да видиш народа си единен в мир и борба.

И на солунските братя словото прие,

те създадоха азбуката наша някога.

Да пишем и четем с наши букви слова

и да пребъде българщината и рода!

Виждаш ли, княже, твоите българи сега,

те тъжни са, уморени с наведена глава.

Останала им е само тя вярата в Бога,

за тях той е баща, утеха и надежда една!