Аз съм тишината между две вдишвания.

Вчерашна вечеря споделена между непознати.

Любимият бързаше, но така и не дойде.

Тук съм. В отсечката между две дати.

На път съм да заплача. Липса на хормони.

Липса на разговори. И други липси.

Толкова е трудно да дишаш горе,

че за къртичето сега си мисля.

Спомням се, като забравен рефрен.

Това, което чух, никак не ми хареса!

Затова си забранявам дишането. Временно.

Както и играта във чужди пиеси.

Не смей да протягаш ръка, съжалителна!

По-лоша съм от куче, а ръката - вкусна.

Завръщането в себе си е нещо удивително.

Проклета да съм, ако го пропусна!