24.10.2018 г., 8:30 ч.

Кодирано с любов 

  Поезия
387 1 12

С червено вино, сърцето си лекувам.

С червено, младо, буйно!

Но в тъмното, сърцето свое

чувам как тиктака в самота.

 

Човек съм... нараним, болезнено отхвърлен.

Запратен, без право в самота!?

Залюбил, неправилната обич...

Но истински прегърнал любовта.

 

Хранилище на мъка и сълзи!?

Душата моя чезне в самота.

А вятърът, прогонва мисли,

в тъмата търси топлина.

 

Сърце, поспри се... тъма недей,

ти не отнемаи моята надежда.

Обичам я, макар останал сам!?

Уморен съм и искам да поспра, човече.

 

 

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Миме,Приятелко!Радвам се че сподели!Ще си налея и за теб една!!!
  • Харесах ! За чувствата в стиха проплакаха.Налей си вино одве и за мен..Ти написа нещо много вярно !
  • Правя го това,Приятелю!Благодаря че намина!До нови!!!
  • Поспри,налей в чашата червено вино,излей душата си и продължи!
  • Много Благодаря момичета за топлите подкрепа!До нови!☺Васе,Бенче☺!!!
    Благодаря ти и на теб Приятелю за любими!Кала!!!
  • Развълнува ме стихът ти, Ангеле! Не унивай, приятелю!... ще изгрее и твоята звезда!
  • Тежко е, но трябва да продължиш напред! Поздрав!
  • Трогна ме Веси радвам се че намина!Прегръдки сърдечни!!!
  • Заглавието е попадение, но ми хареса и целият стих! Щом имаш нужда поспри, но после продължи. Поздрави и от мен!
  • Благодаря че споделихте стиха ми Приятели!Марго,Георги !!!☺
  • Хареса ми...
  • Прегръдка?
Предложения
: ??:??