Кодирано с любов
С червено вино, сърцето си лекувам.
С червено, младо, буйно!
Но в тъмното, сърцето свое
чувам как тиктака в самота.
Човек съм... нараним, болезнено отхвърлен.
Запратен, без право в самота!?
Залюбил, неправилната обич...
Но истински прегърнал любовта.
Хранилище на мъка и сълзи!?
Душата моя чезне в самота.
А вятърът, прогонва мисли,
в тъмата търси топлина.
Сърце, поспри се... тъма недей,
ти не отнемаи моята надежда.
Обичам я, макар останал сам!?
Уморен съм и искам да поспра, човече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
