Кое е нещото, което
неволно кара ти сърцето
да литва смело като птиче?
Кръвта във вените да тича
забравила покой. И чудо
да свети в мислите ти лудо.
В очите ти да се оглежда
една очаквана надежда
и пеперуди най-небрежно
в стомаха ти пърхат нежно.
Кое е то? Защо и колко
изпива всяка твоя болка,
така че пътят ти е лесен,
животът – миг от сън чудесен?
И нищо, че е малко нещо,
превзема те докрай, горещо.
Не може никак да се скрие...
Любов е, мисля аз. А вие?
© Нина Чилиянска Всички права запазени