Глава, подпряна на дланите,
очи стиснати,
уморени от сълзите.
Чувства подтиснати.
Въпроси милион
без дума, без звук.
Размито пространство,
щрихирано със стон.
Кое е там, кое е тук?
Въпроси без отговор.
Сякаш негласен закон,
сякаш на живота предговор,
че трябва все да вървиш
по грешния път.
Какво ли следиш,
а какво ли желаеш?
Върти се светът
в друга посока,
която не знаеш.
Безчувствен на болка
от толкова много
вече и нехаеш
кое е ад, кое е рай.
Колко пъти каза "Сбогом"?
Въпроси.
Без край.