19.05.2022 г., 7:00

Кое е истинското ни лице

547 2 8

 

 

Омразата,

заразата,

бесът,

гласът

на злото,

на дявола, окото,

всичкото това

в плътта

човешка

(няма грешка)

се намира

и извира,

като от клоака

в атака,

към останалите,

а падналите

тъпчем,

мъчим,

гоним,

сякаш не помним,

че и ние сме били,

където другият лежи...

 

Обичаме,

изричаме

красиви думи и слова

на любовта,

на топлина и ласка,

без маска,

с чистота,

с добри сърца

любящи, свежи,

изпълват ни копнежи,

летим с крила,

с душа,

във светлината,

и човещината.

 

Две лица в един

и дълг е да решим,

кое

е Истинско ни лице!

 

02.11.2021.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...