Кога ли?
Обагрени във кръв са небесата,
когато слънцето се спуска към земята –
тревите плахи да целуне нежно опитва се ветрец прохладен.
Любовна песен пеят скакалците,
вечерен здрач със полъх страстен листата букови погали,
приижда тъмнината със сенките на богове прастари,
обвива се земята във спомен тъжен и неясен блян.
Кога ще видя пак света засмян?
Кога в гърдите си отново чиста радост ще усетя –
че жив съм и копнея – кога ли ще го проумея?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Евстатиев Всички права запазени
