29.04.2018 г., 0:16

Приятел горе се посреща с дар

2.6K 18 28

Имаш време, ехеее... Тук е дяволска скука. 
Поживей си, приятел, със здраве и радост! 
Печелившият фиш с кратък надпис "Наслука"
е в ръцете ти, зер, еднократно се пада.

 

Битието щом вдигне ръждивата котва, 
натежала от рани веригата стене, 
ще пререже небесната лента охотно, 
а оттам всички полети водят към мене.

 

Прекипял е казанът – попарен е Ада,
няма помен от грешни човешки привички. 
А пък Раят претъпкан с набожност и правда, 
разгради своя двор, та се смесиха всички.

 

Хомогенно живеем – ни черни, ни бели,
но животът и тук не е трайно брониран. 
Няма памет дори най-дълбокият белег –
колко странно – без болка мъртвецът умира.

 

Може с теб да разминем трасетата пусти...
Ще сплета дълъг сноп сини меридиани, 
ще го метна надолу и корен да пусне,
по стеблото напряко да стигнеш в зарана.

 

Ще поръчам за дар кана билково вино
да те чака на прага на тежките двери. 
Двайсет грама прелей – да се спомним взаимно, 
а остатъка пий с врагове и авери.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Нарлиева Всички права запазени

Наминавам само... :) с нещо вдъхновено от "Писмо от горния свят" на Яна Кременска

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...