Когато
796
0
0
Когато
Когато, слънцето се скрие
и отново настъпи мрак,
когато, птиците са в своите гнезда,
тогава отново съм сама.
Притихвам си и те очаквам.
Заслушвам се във всеки стон и звук.
Очите ми широко са отворени.
И те очакват в миг да се завърнеш.
Това завръщане е тъй желано.
Копнеж по всичко твое.
Притихнала във здрача те зова по име.
Къде си ти?
Бъди при мен сега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марияна Димитрова Всички права запазени
