17.02.2009 г., 8:56

Когато

796 0 0

 

               Когато

 

Когато, слънцето се скрие

и отново настъпи мрак,

когато, птиците са в своите гнезда,

тогава отново съм сама.

 

Притихвам си и те очаквам.

Заслушвам се във всеки стон и звук.

Очите ми широко са отворени.

И те очакват в миг да се завърнеш.

 

Това завръщане е тъй желано.

Копнеж по всичко твое.

 

Притихнала във здрача те зова по име.

Къде си ти?

Бъди при мен сега.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...