Когато

17.02.2009 г., 8:56 ч.

Поезия » Любовна

594 0 0

Когато

Когато, слънцето се скрие

и отново настъпи мрак,

когато, птиците са в своите гнезда,

тогава отново съм сама.

Притихвам си и те очаквам.

Заслушвам се във всеки стон и звук.

Очите ми широко са отворени.

И те очакват в миг да се завърнеш.

Това завръщане е тъй желано.

Копнеж по всичко твое.

Притихнала във здрача те зова по име.

Къде си ти?

Бъди при мен сега.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.