Когато
799
0
0
Когато
Когато, слънцето се скрие
и отново настъпи мрак,
когато, птиците са в своите гнезда,
тогава отново съм сама.
Притихвам си и те очаквам.
Заслушвам се във всеки стон и звук.
Очите ми широко са отворени.
И те очакват в миг да се завърнеш.
Това завръщане е тъй желано.
Копнеж по всичко твое.
Притихнала във здрача те зова по име.
Къде си ти?
Бъди при мен сега.
© Марияна Димитрова All rights reserved.
