Когато...
Когато...
Когато капчиците капят,
ми се иска да съм стряха,
в която гнездо да свият,
непознат и непозната.
Когато небето плаче,
ми се иска да съм трева
и в корените си да прибера,
капчиците ТОЙ и ТЯ.
Когато нечия душа е тъжна,
ми с е иска да съм магьосник,
за да стигам до всеки
и да флиртувам с болката,
както зората - с деня.
Когато не можеш да заспиш от горчива луна,
ми се иска да съм облак,
от който да валят тихи звезди,
да се превърна в сън
и теша,
както мен утешава дъжда...
Когато капчиците капят,
ми се иска да съм стряха,
в която гнездо да свият,
непознат и непозната.
Когато небето плаче,
ми се иска да съм трева
и в корените си да прибера,
капчиците ТОЙ и ТЯ.
Когато нечия душа е тъжна,
ми с е иска да съм магьосник,
за да стигам до всеки
и да флиртувам с болката,
както зората - с деня.
Когато не можеш да заспиш от горчива луна,
ми се иска да съм облак,
от който да валят тихи звезди,
да се превърна в сън
и теша,
както мен утешава дъжда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емо Всички права запазени
