Когато
Когато денят е усмихнат,
мечтите една по една се завръщат.
Душата празнува.
Пак е дете и лудува.
Крие се в нощни дъбрави
и за любов още мечтае.
Не, не иска да забрави! -
страстта как ухае.
Граби с шепи,
тъй познатите трепети -
на протегнати ръце и
отдадено сърце.
Когато денят си отива,
пак ще бъде щастлива
и любовта ще отпива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
