5.06.2023 г., 5:19  

Смирение – I. Когато

763 7 8

                         I. Когато

 

Когато рушат се устоите в брака,

сърцето разбито е, търси пролука.

Кръгът се затваря. Душата заплака,

на божите двери и ден, и нощ чука.

 

По стари пътеки се губят следите,

завързани възли – прикрити сигнали.

Тревожните мисли – отрова за дните,

омраза и ревност, навяват печали.

 

Замръзнали чувства... Мирът невъзможен,

останал самотен човек боледува,

разводът е изход – кармично заложен,

спасение дири – с подобни общува.

 

Приятели верни по дух си избира...

и вечер, на зигзаг, в дома се прибира.

 

25 април, 8:50 часът –

3 юни 2023, 19 часът

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Георги и Скитница, сърдечно благодаря за коментарите и подкрепата! Желая ви здраве и успехи!
    Благодаря и на всички, които до този момент прочетоха, както и на тези поставили творбата "любими" или безсловесно и поднесоха звездна подкрепа! Бъдете благословени и Бог да ви възнагради за добротата! Спокойна нощ на всички и на тези, които ще я прочетат!
  • Благодаря ти много за хубавия коментар, Антоанета! Благодаря и за цялостната подкрепа! Желая ти много здраве и щастие!
  • Всяка раздяла е трудна... В красив стих си описал чувствата и преживяванията при една такава раздяла!
    Поздрав!
  • То, пиенето, не е изход, но носи забрава.
    Всъщност, е фалшив изход на лабиринт, връща те винаги в него...
    Иначе, често срещан е описаният модел.
    Поздравявам те.
  • Много добре си описал състоянието на душата, ако не се разбира с любимия човек. Раздялата е болезнена и на никого не го пожелавам.
    Поздравления!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...