нощем
дивите ириси
плачеха
и в светлото
на сълзите им
пониквах
тревите
пееха
а в лунните сенки
птиците
ми разказваха
приказка...
тогава не
не потъвах
а се раждах...
и падах
и се раждах
и се раждах...
ти
къде беше
когато
бях ангел?
Бургас, април 2013
© Соня Емануилова Всички права запазени