20.11.2018 г., 7:53

Когато дъждът в сняг се превръща

637 0 0



Вали.
И в дъждовната вечер,
търся следи,
да ме водят далече
от този сух свят,
който за мен е до болка познат.

Дали,
остарял съм аз вече,
щом ме боли,
от глас неизречен,
от думите спрели,
там пред сърцето и спят.

Човекът, дори
и дебело облечен,
сред толкова хора,
самотен е пак.
А вижте навън,
снежинка една,
не може да трупа 
и мъничко сняг.

Дъждът си вали
и стана студено.
Небето сълзи
към нас споделено,
земята прегръща.
А човекът върви
и гледа смирено,
как капки, без грим,
в сняг се превръщат.

Явор Перфанов
19.11.2018
Г.Оряховица

:)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

2018

 

 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...