Вали.
И в дъждовната вечер,
търся следи,
да ме водят далече
от този сух свят,
който за мен е до болка познат.

Дали,
остарял съм аз вече,
щом ме боли,
от глас неизречен,
от думите спрели,
там пред сърцето и спят.

Човекът, дори
и дебело облечен,
сред толкова хора,
самотен е пак.
А вижте навън,
снежинка една,
не може да трупа 
и мъничко сняг.

Дъждът си вали
и стана студено.
Небето сълзи
към нас споделено,
земята прегръща.
А човекът върви
и гледа смирено,
как капки, без грим,
в сняг се превръщат.

Явор Перфанов
19.11.2018
Г.Оряховица

:)