23.05.2015 г., 1:57

Когато и любовта си отиде...

645 0 1

Във тялото ми няма душа вече,
хилядите ми сълзи си имат вина.
Чрез тях, милата, тихичко изтече,
по лицето ми от нея не остана следа.

 

От тялото ми и животът си отива,
обува си обувките и тръгва по света,
без думичка и щастието ми скрива
(криеше го преди, а и малко след това...)

 

Но любовта нека си остане-
и след надеждата си остава само тя.
Когато цялата измръзвам по пладне,
успява някак да ме стопли... сякаш пламтя.

 

И ще ми се аз още мъничко да бъда
от усмихнатите през деня.
Нощем тихичко да плача,
но само така да си имам душа...

 

Вместо това усмивката стои, не пада,
безизразно, лъжещо всичко около мен.
Явно лятото навън я сгрява.
Сезонът всичко наоколо топли...

 

само в мене е студен.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ал Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...