May 23, 2015, 1:57 AM

Когато и любовта си отиде...

  Poetry
644 0 1

Във тялото ми няма душа вече,
хилядите ми сълзи си имат вина.
Чрез тях, милата, тихичко изтече,
по лицето ми от нея не остана следа.

 

От тялото ми и животът си отива,
обува си обувките и тръгва по света,
без думичка и щастието ми скрива
(криеше го преди, а и малко след това...)

 

Но любовта нека си остане-
и след надеждата си остава само тя.
Когато цялата измръзвам по пладне,
успява някак да ме стопли... сякаш пламтя.

 

И ще ми се аз още мъничко да бъда
от усмихнатите през деня.
Нощем тихичко да плача,
но само така да си имам душа...

 

Вместо това усмивката стои, не пада,
безизразно, лъжещо всичко около мен.
Явно лятото навън я сгрява.
Сезонът всичко наоколо топли...

 

само в мене е студен.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ал All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...