30.08.2011 г., 23:44

Когато жените престанат да бъдат жени

1.6K 1 24


Когато жените престанат да бъдат жени,
а хищници стръвни, разкъсват на части живота,
по-зли от мъже и от дявола още по-зли,
на работа, вкъщи, а после дори и в леглото.

Когато жените превръщат се в други жени
и с мускули стегнати крачат – същински войници,
и светят им кожите, лъскави в дим, сред лъжи,
и вместо да плачат, те гледат с очи на змеици.

Навярно тогава, до гуша съвсем отеснял,
животът кошмарно притиснал е шепата време
и сам като змей разрушава света полудял.
Навярно Танатос е знакът за всички промени.

Тогава мъжът става някак несвойски добър.
Tой сваля звезди и чертае различни пътеки,
а после се моли на стария женски олтар,
забравил, че Бог е единствен за всички човеци.

И чака напролет да никнат филиз след филиз,
жената-змеица в гнездото си щом се завръща,
без капка преструвка, забравила всеки каприз -
тя тайно във себе си вечно в живот се превръща.

Тогава жените за малко са още жени
все още разпалват огньове, слънца във очите...
Нали не забравяш, че който дърво посади,
не може със брадва да среже до корена дните.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Много силен и истински стих! Много ми хареса! Браво! Поздрави!
  • Това не е ли една от съвременните жени?
    Силно...
  • много силен стих, Нели!!!

    поздравления!
  • В шепата време,което имат за себе си,на жените се налага да бъдат борбени!
    Но когато "тя тайно във себе си вечно в живот се превръща.",никой не може да среже до корен филизите!И огньове винаги ще има!
    Поздравления за стиха,Нели!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...