Когато жените престанат да бъдат жени
Когато жените престанат да бъдат жени,
а хищници стръвни, разкъсват на части живота,
по-зли от мъже и от дявола още по-зли,
на работа, вкъщи, а после дори и в леглото.
Когато жените превръщат се в други жени
и с мускули стегнати крачат – същински войници,
и светят им кожите, лъскави в дим, сред лъжи,
и вместо да плачат, те гледат с очи на змеици.
Навярно тогава, до гуша съвсем отеснял,
животът кошмарно притиснал е шепата време
и сам като змей разрушава света полудял.
Навярно Танатос е знакът за всички промени.
Тогава мъжът става някак несвойски добър.
Tой сваля звезди и чертае различни пътеки,
а после се моли на стария женски олтар,
забравил, че Бог е единствен за всички човеци.
И чака напролет да никнат филиз след филиз,
жената-змеица в гнездото си щом се завръща,
без капка преструвка, забравила всеки каприз -
тя тайно във себе си вечно в живот се превръща.
Тогава жените за малко са още жени
все още разпалват огньове, слънца във очите...
Нали не забравяш, че който дърво посади,
не може със брадва да среже до корена дните.
© Нели Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
!!!
-
Много силен и истински стих!
Много ми хареса! Браво! Поздрави! -
Това не е ли една от съвременните жени?
Силно... -
много силен стих, Нели!!!
поздравления! -
В шепата време,което имат за себе си,на жените се налага да бъдат борбени!
Но когато "тя тайно във себе си вечно в живот се превръща.",никой не може да среже до корен филизите!И огньове винаги ще има!
Поздравления за стиха,Нели! -
Много силен стих-поздравления!Ти описа жената кратко,точно и ясно,но..........истинска!!
-
Ммм, уникален стих!
Браво, Нелко*! -
!!!
-
Уаууууу... лелееее.... ааааа...
Направо... без да слизаш от коня
Много хубав стих, но ме стресна...
Стоях пред огледалото и се заничах...
В крайна сметка ти си убедителна, много!
Харесаааах!!!!!!!!
Браво! -
Ти нямаш ли срам, такива неща да говориш...
рисуваш кошмари, що следват ме после до гроб!
В леглото си лягам, а сутрин се будя отдолу,
с издрана снага... и пушек във белия дроб! -
Джиджи! И аз уау на куб!(за коментара)
Петя, слънце ти си още малка, но един ден ще разбереш...
Благодаря, Черна роза! да живеят и лъвиците и змеиците.
Сеси, мерси!
Нина, понякога и животът е жесток, точно толкова, колкото е встъплението.
Правилно Мария!Макар и войник, всъщност жената е крехко цвете.
Кети! И от мен поклон!
Чоно!Поздрави!
Цвети!Нека оцеляваме! Разкошът си е за нас... -
Е, много си точна, Нели - такива са повечето успяващи жени на днешното време! И не защото искат да бъдат амазонки, а защото е въпрос на оцеляване според мен. Много силно стихотворение - разкош!
-
Поклон пред този стих! Дълбок поклон!
-
Пишеш страхотно, Нели!
-
Като истинска жена -лъвица си,Нели! Силен стих!!
-
По мъжки се научават да живеят...
-
Уау,ама на куб
Пак ще си го чета.
Има много да се мисли по този стих.
Поздрав,Нели! -
Благодаря, Илко!Написах това стихотворение, като прочетох романа на Мария Петрова - " Обсебване"
Уау!мартина! благодаря!
Пожаров! Понякога се поезията се случва...
Ивон!Ванеса! Мерси!
Бароне!Благодаря!... Амазонките са само на картинката. Жените вършат ежедневния си подвиг всеки ден.
Светле!И ти си прекрасна! -
Много ми хареса. Прекрасна си в поетичния си изказ, Нели!
-
Не съм фен на амазонките, а на твоята поезия. Благодаря ти, Нели.
-
Идеен стих.Поздравления!
-
Въздействащ стих!
-
Страхотно!!!
Иска се голяма сила да напишеш такъв стих...
Поздравления, Нели!
Поезия! -
УАУ! Поздравления, Нели!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
