jenyivanova (Jasmin)
228 3427
18.08.2023 г., 9:44 ч.

Когато камъкът заплаче 

  Поезия
593 7 17

Ръцете му от камъка са груби.

Длетото пее звънко… като кос,

а чукът удря… сякаш че се губи

след всеки лом огромната му мощ.

 

Онази мощ, безкрайна и първична,

в която диша и следа от ад.

Усещаш как през пръстите изтича –

чешмата вае сякаш, че е враг,

 

отнел му нещо, дето не е имал

и дал му ярост на разкъсан нерв,

защото след жената бе умирал     

и оттогава е с неравен шев

 

това сърце, което в него бие…

А тя е грях, разпятие… И дар.

Изпил е сякаш че отровно биле,  

а камъкът сега му е олтар.

 

Олтар и наказание… погрешно…

На сянката ѝ се крепи темел.

Длетото стене…гневно, непростено…

… душата ѝ той сякаш беше взел.

 

Жени Иванова

© Jasmin Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • о, Наде... била си тук! Зарадва ме... Кой се връща към отминали вече стихове... точно затова ти и благодаря!
  • Прекрасно е, Жени! Всяка думичка трепти и диша задъхано...
  • Марко, благодаря ти! Не съм и помислила, че някой ще спре при мен... този стих отдавна отмина
  • Поздрави, Жени !
    Много силна творба. Сякаш гледам картина и всеки стих разкрива подробности, които сякаш са ти убягнали от пръв поглед. Поздрави за красивата творба.
  • Иржи, мила моя... така ме зарадва с този коментар, че даже и представа си нямаш... относно темите ми - те са интересни на малък кръг хора тук, но това, че ти си сред тях ме прави щастлива и много благодарна!
  • С творбите си, Жени, умееш да усмихнеш, да разплачеш, да разкажеш...защото талантът ти е много голям и разбираем! И темите ти са неповторими! Вече всичко съм ти казала , но няма да се уморя и да се повтарям!...Адмирации ти изпращам цял тир!
  • Вики, благодаря ти.

    Ники, радвам се да те "видя" и съм благодаря за думите

    Ромашка, добре дошла отново

    Лина, така е, права си... но тези основи не винаги са здрави... Благодаря ти.
  • Така е устроена една част от човешкия свят - всичко трайно се гради върху пожертваната любов. Поздравления, Жени! Много ми хареса.
  • Красив стих, майсторски изваян!
    Издълбаното в камък е вечно.
    Поздравления, Жени!
  • Разкош, Жени!
    Чета те с удоволствие!
    При теб е винаги красиво!
  • Страхотно! Видях го като картина.
  • Благодаря ти, Георги. Зарадвах се на коментара ти.
  • Изваяла си с поетичното длето прекрасно стихотворение.
    Поздравявам те.
  • Иви, винаги очаквам коментарите ти. Толкова позитивизъм и безкористност носиш у себе си, че зареждаш и мен за дни напред ❤️

    Петя, благодаря за добрата дума.
  • За ценители!
    Остави ме без дъх, Жени!
    "Олтар и наказание… погрешно…
    На сянката ѝ се крепи темел.
    Длетото стене…гневно, непростено…
    … душата ѝ той сякаш беше взел."
    Адмирации! 🌹❤️
  • Благодаря, Скитница. Благодаря от сърце. Коментарът много ме зарадва.
  • "Олтар и наказание… погрешно…
    На сянката ѝ се крепи темел.
    Длетото стене…гневно, непростено…
    … душата ѝ той сякаш беше взел."

    Пишиш образно, красиво и докосваш по много фин начин усещанията ми!
    Браво, Жени! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??