Когато кестените цъфнат
Когато кестените цъфнат
Когато кестените цъфнат, ти върни се,
с тихи стъпки пак до мене спри се.
Че душата ми, от тебе запленена,
да страда и се моли е вече уморена.
Когато кестените цъфнат, ти опий ме,
с любов в сърцето си дълбоко скрий ме.
В свят от топлина красив със мен танцувай,
с целувки страстни бавно, нежно ме рисувай.
Но ти и аз сме две туптящи рани
от хиляди надежди разпиляни.
И няма те! Воплите в душата онемяха,
а кестените - те отдавна прецъфтяха...
Когато кестените цъфнат, ти върни се,
с тихи стъпки пак до мене спри се.
Че душата ми, от тебе запленена,
да страда и се моли е вече уморена.
Когато кестените цъфнат, ти опий ме,
с любов в сърцето си дълбоко скрий ме.
В свят от топлина красив със мен танцувай,
с целувки страстни бавно, нежно ме рисувай.
Но ти и аз сме две туптящи рани
от хиляди надежди разпиляни.
И няма те! Воплите в душата онемяха,
а кестените - те отдавна прецъфтяха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вероника Борисова Всички права запазени
