Apr 15, 2008, 10:50 PM

Когато кестените цъфнат

  Poetry » Love
836 0 1
Когато кестените цъфнат

Когато кестените цъфнат, ти върни се,
с тихи стъпки пак до мене спри се.
Че душата ми, от тебе запленена,
да страда и се моли е вече уморена.

Когато кестените цъфнат, ти опий ме,
с любов в сърцето си дълбоко скрий ме.
В свят от топлина красив със мен танцувай,
с целувки страстни бавно, нежно ме рисувай.

Но ти и аз сме две туптящи рани
от хиляди надежди разпиляни.
И няма те! Воплите в душата онемяха,
а кестените - те отдавна прецъфтяха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех...Верониче...
    а кестените - те отдавна прецъфтяха...
    много красива тъга си нарисувала...
    трогна ме...докосна ме...с обич за теб.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...