18.11.2025 г., 19:30  

Когато отлетят децата

129 0 0

Когато отлетят децата от родното гнездо,

разбираш, че в дома настъпва тиха есен,

настаняваща се удобно в твоето кресло,

започваща да ръси дъжд от сълзи бесен.

 

Вятър разпилява на парченца сърцето -

че краят на лятото от живота дошъл е -

и слага начало на есенно златното

хем плодовито, хем за теб незряло е.

 

Когато отлетят децата от своето гнездо,

вълшебството от смеха им в дома и душата

нищо не ще замени и само утехата нежно

нашепва: "Те са добре, а ти недей плачи!"

 

17' 07' 2021 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нивелина Бижева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...