Когато любовта е забранена
По устните настръхва обич
и пие огън от сълзи,
и сладкото така нагарча,
че всяка дума те боли...
От болката на двама души,
от чувствата им днес кървя.
И раната, така дълбока,
вулкан е, и дори съдба.
Те в думите си търсят помощ -
отчаян опит, но уви.
....
А сладкото така нагарча,
но пак го искат и боли...
А вън е нощ и е студено.
Дъждът поройно им шепти
и в чувствата на двама души
се раждат нови дълбини.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венета Димитрова Всички права запазени
Chudesno e!