По устните настръхва обич
и пие огън от сълзи,
и сладкото така нагарча,
че всяка дума те боли...
От болката на двама души,
от чувствата им днес кървя.
И раната, така дълбока,
вулкан е, и дори съдба.
Те в думите си търсят помощ -
отчаян опит, но уви.
....
А сладкото така нагарча,
но пак го искат и боли...
А вън е нощ и е студено.
Дъждът поройно им шепти
и в чувствата на двама души
се раждат нови дълбини.
© Венета Димитрова All rights reserved.
Chudesno e!argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
