Jun 4, 2010, 10:02 PM

Когато любовта е забранена 

  Poetry » Love
1089 0 3

По устните настръхва обич

и пие огън от сълзи,

и сладкото така нагарча,

че всяка дума те боли...

 

От болката на двама души,

от чувствата им днес кървя.

И раната, така дълбока,

вулкан е, и дори съдба.

 

Те в думите си търсят помощ -

отчаян опит, но уви.

....

А сладкото така нагарча,

но пак го искат и боли...

 

А вън е нощ и е студено.

Дъждът поройно им шепти

и в чувствата на двама души

се раждат нови дълбини.

© Венета Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми!
  • Финалът е супер!!!

    "А вън е нощ и е студено.
    Дъждът поройно им шепти
    и в чувствата на двама души
    се раждат нови дълбини."

    !!!
  • "А вън е нощ и е студено.

    Дъждът поройно им шепти

    и в чувствата на двама души

    се раждат нови дълбини."
    Mnogo mi haresa Chudesno e!
Random works
: ??:??