По устните настръхва обич
и пие огън от сълзи,
и сладкото така нагарча,
че всяка дума те боли...
От болката на двама души,
от чувствата им днес кървя.
И раната, така дълбока,
вулкан е, и дори съдба.
Те в думите си търсят помощ -
отчаян опит, но уви.
....
А сладкото така нагарча,
но пак го искат и боли...
А вън е нощ и е студено.
Дъждът поройно им шепти
и в чувствата на двама души
се раждат нови дълбини.
© Венета Димитрова All rights reserved.
Chudesno e!Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
