Когато любовта умира
Когато любовта умира
Изгубихме днес любовта,
изстинаха чувствата в самота.
Че ме обичаш вчера шептеше,
за бъдещето наше планове кроеше.
Защо ли с думи лъжовни така ме омая?
Повярвах за мен, че открехва се рая.
Убита е в нас любовта,
а от мечтите лъха пустота.
Студен като камък си само,
няма я силата на твоето рамо.
Изчезна магията от мигове свети,
когато сърцата ни в прегръдка заспиваха слети.
Късно прибирам се в мрака,
буден вече никой мен не ме чака.
Един непознат, виждам, стои
там, където ти беше преди.
Да те позная, така и не мога,
нуждата от теб прераства в тревога.
Но има ли смисъл, не зная,
за изгубеното все да мечтая?
Изгубихме днес любовта,
изстинаха чувствата в самота.
Че ме обичаш вчера шептеше,
за бъдещето наше планове кроеше.
Защо ли с думи лъжовни така ме омая?
Повярвах за мен, че открехва се рая.
Убита е в нас любовта,
а от мечтите лъха пустота.
Студен като камък си само,
няма я силата на твоето рамо.
Изчезна магията от мигове свети,
когато сърцата ни в прегръдка заспиваха слети.
Късно прибирам се в мрака,
буден вече никой мен не ме чака.
Един непознат, виждам, стои
там, където ти беше преди.
Да те позная, така и не мога,
нуждата от теб прераства в тревога.
Но има ли смисъл, не зная,
за изгубеното все да мечтая?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вероника Борисова Всички права запазени
