Veronisia (Вероника Борисова)
61 135
25 февр. 2008 г., 22:10

Когато любовта умира 

  Поэзия » Любовная
626 0 3
Когато любовта умира

Изгубихме днес любовта,
изстинаха чувствата в самота.
Че ме обичаш вчера шептеше,
за бъдещето наше планове кроеше.
Защо ли с думи лъжовни така ме омая?
Повярвах за мен, че открехва се рая.

Убита е в нас любовта,
а от мечтите лъха пустота.
Студен като камък си само,
няма я силата на твоето рамо.
Изчезна магията от мигове свети,
когато сърцата ни в прегръдка заспиваха слети.

Късно прибирам се в мрака,
буден вече никой мен не ме чака.
Един непознат, виждам, стои
там, където ти беше преди.
Да те позная, така и не мога,
нуждата от теб прераства в тревога.
Но има ли смисъл, не зная,
за изгубеното все да мечтая?

© Вероника Борисова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • не винаги, но понякога има смисъл... има смисъл да вярваш че не е безвъзвратно изгубено! Поздрав за стиха!
  • Мечтай за предстоящото, Вероника.
    Хареса ми стиха ти.
    Поздрав.
  • Браво чудничко е
    Чете се на един дъх.. всичко си е на мястото

    Успех за напред
Предложения
: ??:??