Когато любовта я няма
На три пъти започвах да пиша тези редове,
спирах се на думата "обичам".
Причината са навалели снегове по пътеки,
по които аз обичах все към тебе
всеотдайно и безспир да тичам.
Няма кой да ги изрине.
Няма кой и да нахвърля пепел.
Може би има
и това сме ние,
студът, кристално тих, сърцата е превзел.
Не тъжа и нито плача,
преди безмълвно бих го сторила,
но сега не си любимият, ти си палачът.
За раните не помня да съм ти се молила...
Извинявай. Прощавай.
Не те презирам.
Спи спокойно и се надявай
все още в теб приятел да намирам...
Аз вярвам - има приятелство след любовта.
Любов, тръгни си, тук не си желаната сестра...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евита Всички права запазени
