Eipril (Хари Спасов)
1388 5710
27.12.2019 г., 21:41 ч.

Когато майките плачат 

  Поезия » Друга
822 3 7

              ( В памет на моя братовчед)

 

Когато майките заплачат,

когато майките тъжат.

Пред тях притихва здрачът,

мълчи сломен светът.

 

Кой може вятърът да спре,

в ръка, изтляла свещ да сложи.

Кой може майчино сърце,

от мъки черни да отложи.

 

Кой може времето да върне,

да възкреси минути, часове.

Кой може мъртвите да върне

поне за час, минута - две.

 

Тогава майките, ще бързат,

тогава майките, ще тичат.

Децата свои да целунат!

Децата свои да обичат!

 

Когато майките заплачат,

когато майките тъжат.

Пред тях притихва здрачът,

пред тях мълчи светът.

 

 

 

 

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички за коментарите.
    Таня, великолепен и написан с истинска болка стих! Имах братовчедка на име Таня, почина на 50 години...
    Това стихотворение е написано в памет на братовчед ми починал само на 54.
    Жалко, че много млади и добри българи починаха преждевременно. Да почиват в мир!
  • Ох.. Хари и Таня. Колко мъка има... Чудесни сте. ❤️
  • Прекрасен стих Хари и твоят и на Таня ми напълниха очите със сълзи. Майчината любов е безкрайна за това и скръбта и също...💐
  • Много скръб и откровение и в двата стиха.Скръбта винаги ще бъде рана!
  • Няма стих, който да е достатъчен и да каже всичко - един безкраен дъжд, който свързва душите...
  • Хари....стихът ти може и камъка да разплаче !... А това на Таня...още повече! Нямам думи...
  • Не плача, сине, просто дъжд вали.
    Облакът, потулил ми душата,
    с потоп удави земните ми дни.
    Превърна ги във блато непознато.
    В мочурището себе си изгубих,
    потънала до гушата във кал.
    Мислите си светли аз загърбих
    в новия ми свят, без лъч изтлял.
    Опитвам се душата да пробудя
    чрез болката, пробождаща плътта,
    а сенките във ада да прокудя
    и пак да стана същата жена.
    Боли, признавам, болката е страшна
    от в мен забитата до кръв стрела.
    Не мога със ръце да я измъкна.
    Тя белег ще остави до смъртта.
    Но ти за мене, рожбо, не тъжи.
    макар и с непосилна орисия
    Божи гълъб все над мен кръжи,
    (от него аз не мога се скрия).
    И в сънищата идвай, мило чедо.
    Там чакам те смирена във нощта -
    да поговорим пак за теб и Него,
    що в своята обител те прибра.
    Там кротичко с любов ще те прегръщам,
    ще шепна тихо майчини слова
    за силата съдбовна и насъщна,
    за бялата ти ангелска душа...
    Не плача, сине, просто дъжд вали,
    капките прегръщат ти душата...
Предложения
: ??:??