Когато ме целуваш
Когато ме целуваш само с мисли,
а времето е просто отпечатък
на болките, с които сме орисани,
не спирай.
Прочети ме и нататък.
Разтваряй ми сърцето.
Като книга.
Корицата трепери от вълнение.
Но то не стига.
Никога не стига.
Целувките са сложни изречения.
Ела и протегни ръка във тъмното –
усещам те на мисъл разстояние.
Сега си представи, че сме прегърнати.
(Очите ти са северно сияние.)
За първи път го виждам.
Омагьосва ме.
И скачам вътре.
Скачам надълбоко.
Там ти и аз мълчим.
И се докосваме.
Ръцете знаят вярната посока...
Те взимат онова, което искат.
По кожата четат като по книга.
Не ме целувай
повече със мисли.
Това не стига.
Тази нощ...
не стига.
© Яна All rights reserved.
