Когато ме обичаше,
а аз не знаех
Счупих се и се порязах,
плаках и не се отказах,
да си начертая стълба
и по нея да си тръгна.
Но ти не се отказа,
макар и счупена да ме обичаш,
но заради следата
трябва до прах да си ме стриеш.
Знаеше, ох, как само знаеше,
че аз самата тъй не се обичам,
и всичкото - от плява знание,
беше да уча, да не се отричам.
Когато ме обичаше,
а аз не знаех.
© Боряна Всички права запазени