Когато ме обичаше,
а аз не знаех
Счупих се и се порязах,
плаках и не се отказах,
да си начертая стълба
и по нея да си тръгна.
Но ти не се отказа,
макар и счупена да ме обичаш,
но заради следата
трябва до прах да си ме стриеш.
Знаеше, ох, как само знаеше,
че аз самата тъй не се обичам,
и всичкото - от плява знание,
беше да уча, да не се отричам.
Когато ме обичаше,
а аз не знаех.
© Боряна All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
