Когато ме обичаше,
а аз не знаех
Счупих се и се порязах,
плаках и не се отказах,
да си начертая стълба
и по нея да си тръгна.
Но ти не се отказа,
макар и счупена да ме обичаш,
но заради следата
трябва до прах да си ме стриеш.
Знаеше, ох, как само знаеше,
че аз самата тъй не се обичам,
и всичкото - от плява знание,
беше да уча, да не се отричам.
Когато ме обичаше,
а аз не знаех.
© Боряна All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
