Когато ме поискаш
Когато ме поискаш, ще изгрея
във всички чудни багри на дъгата.
Деня ти с цветове ще завладея
и ще се слея с теб и светлината.
Ще ме усещаш тихо как пулсирам
във всяка твоя артерия и вена.
По цялото ти тяло се разливам.
В едно вибрирам с твоята Вселена.
Когато ме поискаш, ще избухна
във пламъци трептящи - в небесата,
стремително към тебе ще се спусна -
като среднощен звездопад - в позлата.
Ще те достигна и със обич ще проникна
през кожата ти, в клетките, в кръвта ти.
И като фонтан от чувства ще избликна -
във мислите, сърцето и ума ти.
Когато ме поискаш, не обмисляй
дали е правилно, разумно или грешно!
Към себе си ме притегли и ме притискай!
Не разсъждавай! Само ме целувай нежно!
Когато ме поискаш… аз те чакам.
Не питай! Не отлагай! Прегърни ме!
Копнея те. Жадувам те. Не бягам.
Поискай ме! Твоя съм. Вземи ме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мануела Бъчварова Всички права запазени
