Когато ме поискаш, ще изгрея
във всички чудни багри на дъгата.
Деня ти с цветове ще завладея
и ще се слея с теб и светлината.
Ще ме усещаш тихо как пулсирам
във всяка твоя артерия и вена.
По цялото ти тяло се разливам.
В едно вибрирам с твоята Вселена.
Когато ме поискаш, ще избухна
във пламъци трептящи - в небесата,
стремително към тебе ще се спусна -
като среднощен звездопад - в позлата.
Ще те достигна и със обич ще проникна
през кожата ти, в клетките, в кръвта ти.
И като фонтан от чувства ще избликна -
във мислите, сърцето и ума ти.
Когато ме поискаш, не обмисляй
дали е правилно, разумно или грешно!
Към себе си ме притегли и ме притискай!
Не разсъждавай! Само ме целувай нежно!
Когато ме поискаш… аз те чакам.
Не питай! Не отлагай! Прегърни ме!
Копнея те. Жадувам те. Не бягам.
Поискай ме! Твоя съм. Вземи ме!
© Мануела Бъчварова All rights reserved.