Когато ме видиш...
Когато ме видиш...
Когато ме видиш случайно във мрака
и питаш за моя живот,
ще мина безмълвно и бавно нататък -
нататък в дъждовния брод...
В очите ми ужас с любов се преплитат,
в душата проскърцват мечти,
изстрадах докрай добрините
сама, с ореол от сълзи...
Полагаха тръни на пътя ми стръмен
и боса вървях неведнъж...
Изпиха до капка дъха ми
и ме захвърлиха в дивата ръж...
От чувствата - песни красиви
остана изтъркан рефрен,
но в мене са още по-живи,
пулсират във такт устремен...
Озъртам се трескаво - плаха кошута
в капана на хищници стръвни -
разкъсват ме бавно, безжално и глухо,
оглозгана обич оставят на пътя...
Когато ме видиш случайно във мрака
не питай за моя живот,
подай ми ръка и ще тръгнем нататък -
към по добър свят, изтъкан от любов...
13.10.2013 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
