Когато ме забравяш,
кожата по дланите ти ще сълзи,
как съм между тях ще си представят,
а забравата страшно ще боли.
Когато се залъгваш,
в гърлото ти буца ще мълчи,
истината не обича да я скриват,
затова вътре в тебе ще крещи.
Когато ме отричаш,
очите ти затворени ще виждат,
в душата нахално ще надничат
как чувствата сами се движат.
Все пак, ако успееш да забравиш,
сърцето ти тъжно ще се свие,
щом само лъжата му оставиш,
ще съжали, че изобщо бие.
© Галина Кръстева Всички права запазени