Когато ми е тихо, не пристъпвай.
Постой и ме погледай отдалеч.
И нека тишината ни изпълва
разсечена в очите, като с меч.
Изграждай ме със слово в пълнотата.
Виж прореза на раната е къс...
Недей наднича плахо зад вратата
с еленови очи, а просто влез!
Постой до мен. Далечното остава
в онези неразбрани светове,
в които знам, надеждата ранява,
но думите - не се делят на две. ...