16.12.2009 г., 19:46

Когато морето уби любовта

730 0 0

От  тишината в дните  си пленена,

предадена от  въздух и земя,

от чужди грешки наранена,

ухаеща на болка и цветя.

 

Днес по брега на морето вървя,

бягам, а после се връщам

и отговор търся от свойта съдба,

и залеза с вяра прегръщам.

 

Може би  миг бе безкраен,

а може би  сила във дните,

може би дар си от Ада,

но пак са за тебе сълзите.

 

 В себе си чувствам вълните,

бесни и мирни в едно са  сега -

разливат се бавно реките,

реките на мойта душа.

 

Помниш ли деня в който,

обрече всичко на тъга,

деня, когато морето уби любовта...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Може би закъсняла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...