Когато морето уби любовта

Dec 16, 2009, 7:46 PM

Poetry

583 0 0

От тишината в дните си пленена,
предадена от въздух и земя,
от чужди грешки наранена,
ухаеща на болка и цветя.
Днес по брега на морето вървя,
бягам, а после се връщам
и отговор търся от свойта съдба,
и залеза с вяра прегръщам.
Може би миг бе безкраен,
а може би сила във дните,
може би дар си от Ада,
но пак са за тебе сълзите. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Когато морето уби любовта

Want to read more?

Random works