31.03.2013 г., 15:35

Когато мълчат китарите

531 0 0

Останах пак сама...

Край мен ти ходиш

и говориш ли, говориш.

Сама съм въпреки това...

Дочувам моята любима песен - 

"Металика" я пеят...

Но моят свят не беше лесен.

 

Защо китарите мълчат

в съседната ни стая?

И тишината няма път - 

мълчи в съседната ни стая...

 

А беше тя и шумна, и голяма.

Сега е тъмна, много мрачна

и пуста е - душата ù я няма...

 

Вървя сама във празната ни къща,

животът ми, обаче, не е същият.

Какво умира в мен - не зная:

Навярно е

от тишината в другата ни стая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...